Уханието на илюзията
„Възприемате ли се като чувствена и елегантна?" - Пита Катлийн Монтроуз и доближава химикалката до бележника си.
Намирам се в офис високо над „Медисън Авеню" в Ню Йорк. Катлийн, вицепрезидент на отдела по творчески разработки в компанията Firmenich, която създава благоуханията за фирми като Calvin Klein и Estée Lauder, се готви да ми демонстрира процеса на създаване на парфюмите.
- Елегантна? - казвам аз, загледана в бримката на чорапа си.
- Какви цветове носите?
- Черно - отговарям.
- Друго?
- Тъмносиво.
- Друго?
- Тъмносиньо.
Усещам настоятелния й поглед. И внезапно се разбъбрям: „Предпочитам да почета книга, отколкото да отида на купон. Ако бях богата, щях да нося изумруди, а не диаманти. Предпочитам морето пред планината и не понасям задушливите цветни аромати."
„БЕЗ ТУБЕРОЗА" - отбелязва си Катлийн. „Ако можех да си го позволя, щях да се обличам в „Ив Сен Лоран", а не в натруфените модели на Кристиан Лакроа; предпочитам червеното вино пред бялото и харесвам портретите на Джон Сингър Сарджънт."
Поемам си дълбоко дъх. „Бих искала дискретен парфюм. Искрящ. Изискан. Остроумен."
От моята изповед ще извлекат т.нар. бриф - кратко описание на концепцията за парфюма и неговата целева група (поколението X, светските дами или в случая моя милост). Брифът („Ненатрапчив аромат. Елегантен, свеж, изискан") ще бъде предаден на петима парфюмеристи и всеки от тях ще създаде своя версия на парфюма „Кати".
Аз ще трябва да кажа кой ми допада най-много. Ако бях голяма компания като Christian Dior, процесът щеше да е почти същият, като изключим това, че за създатели на моя парфюм щяха да се конкурират и други доставчици като Givaudan или International Flavors & Fragrances (IFF). Поканена съм да дойда пак след две седмици за първо тестване.
Тръгвам си и на път към следващата ми среща нещо ми просветва: аз само си фантазирах. Изумруди, червено вино, Ив Сен Лоран... Всъщност съм израсла в Маями Бийч, Флорида, където найлоновата чанта с украса от мидени черупки минаваше за моден аксесоар, а на трапезата най-близкият аналог на виното беше газираната вода. Поддадох се на омагьосващата песен на бляскавата илюзия.
„Парфюмът - казва София Гройсман, главен парфюмерист на IFF - е обещание във флакон."
Ние искаме да повярваме на това обещание. Копнеем да бъдем по-хубави, по-богати, по-секси и по-щастливи. Искаме да сме „нещо повече", както биха се изразили работещите в парфюмерийната индустрия. Парфюмът залага по-скоро на слабостите, отколкото на силните ни страни.
Да си припомним само какви имена носят благоуханията, които купуваме: Joy (Радост), Trésor (Съкровище), Allure (Съблазън), Miracle (Чудо), Emerald Dream (Изумруден блян), Unforgivable Woman. „Ние продаваме надежда" - казва Чарлс Ревсън, козметичният бос, който през 1973 г. създаде Charlie - първия парфюм, олицетворяващ американския начин на живот. А ние купуваме тази надежда.
Сладкодумната индустрия, която пробужда тези мечти, е отчасти шоу, отчасти фокуснически номер с помощта на огледала и димни завеси. (Всъщност „парфюм" вероятно идва от провансалската дума perfumar - „разпръсквам дим". Първите парфюми били благовония - уханни струйки надежда, отправени към боговете.) „Това е индустрия от митове - казва Алън Мотъс, издател и консултант. - Тя не издържа на трезв поглед и дневна светлина."
Седим с него в едно кафене край „Юниън Скуеър" в Ню Йорк и слушам разказите му за прочути парфюми. „Giorgio беше направен като на шега; рекламираха го по телефона и с тестери в списанията, но това не му попречи да се превърне в сензация." Случват се и шумни провали: „Не можеш да облечеш кучето си в лъскави дрехи и да го заведеш на танци." Или пък прекалена самонадеяност: „Някой прави сензация и всички други си казват: „И аз мога" - както често става и в шоубизнеса" - казва Мотъс с въздишка.
Независимо от рекламния шум никой не би оспорил притегателната сила на аромата. Способността на парфюма да съблазнява е известна още от времето на Клеопатра, която, за да постигне своето, приела римския военачалник Марк Антоний на ладия с платна, напоени с такива благоухания, пише Шекспир, „че ветровете се поболели от любов". Асирийците парфюмирали брадите си. Нерон се къпел във вино от рози. През XVIII в. много будоари били украсени с ароматизирани дървени орнаменти.
Ароматите проникват в дълбоките кладенци на паметта и желанието. Понякога, за да отмъстят - представете си например измамено момиче, което, преди да зареже негодника с гръм и трясък, излива цял флакон парфюм върху чаршафите му.
Според някои биолози паметта и ароматът са преплетени, защото обонянието е пряко свързано с лимбичната система - центъра на емоциите в мозъка. Никое друго сетиво няма подобен непосредствен достъп до нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар